История

Началото

През 1958 г. е създадена група по пещерно дело с ръководител Димитър Веселинов Иланджиев към туристическо дружество „Черни връх“. Пещерен клуб Черни Връх – София е учреден през месец май 1960 г. към едноименното туристическо дружество. Тогава е избрано следното ръководство: Димитър Веселинов Иланджиев – Председател, Симеон Велинов Младенов – Секретар, Иван Василев Петров – Завеждащ учебно спортната работа, Костадин Спасов – Завеждащ научно изследователската работа, Ангел Кирилов Карабашев – Завеждащ масовата работа.

Изследвани обекти

По времето на своето съществуване клубът изследва следните райони и обекти:

  • Врачанския Балкан (включително Змейова дупка, Понора, Касапската, Букаците, Говедарника и Билярд)
  • местността около гара Лакатник, около гара Бов, между селата Гинци и Губеш
  • Балабанова дупка
  • Малко и Голямо Сагуаро край с. Гинци,
  • Хайдушката пропаст при с. Комщица
  • районът около село Карлуково (включително пещера Черни Връх’86)
  • Баташката планина
  • село Бежаново
  • село Беглеж
  • Комсомолец
  • пещерите Дяволското гърло край с. Триград
  • Партизанската край гр. Тетевен
  • пещерата Тизоин край с. Гинци, която със своята дължина от 3599 метра и денивелация – 364 м е най – значимото спелеоложко откритие на клуба 

Прояви и постижения

Клубът е организирал сборове, експедиции, конференции, по-важни от които са:

  • Дяволското гърло’69 край с. Триград – достигане до дъното на пропастта след шест неуспешни опита на други клубове, някои от които с международно участие.
  • Родопи‘ 71 – изследван е южния дял на Родопите.

Най-сериозен принос клубът има в проучването на пещерите в района на с. Гинци, където са открити и изследвани пещерите „Тизоин“, Малкото и Голямото „Сагуаро“, като в пещера Сагуарото е направена първата аксонометрична карта в България.

Клубът става Образцов пещерен клуб през 1975 и 1980 г.

Други важни събития от историята на клуба са Сбирка на поколенията 2001 г. – участвали пещерняци, членове на ПК „Черни Връх“ от началото на 60-те години. 
Прекартиране и докартиране на пещера Темната дупка край гара Лакатник, започната в началото на деветдесетте години на миналия век, съвместно с ПК „Хеликтит“ към ТД „Иван Вазов“. Главен координатор на картировките е инженер Ясен Вучков. До този момент дължината на картираните галерии е около 6300 м.

Нова история

По – новата история на клуба започва след като група пещерняци пререгистрират клуба със сегашното му име „Пещерен клуб – Черни връх“ в началото на 1999 година. Тогава за председател на клуба е избран Николай Каменов. През годините на председателското място застават и Валентин Мишков, Захари Дечев, Росен Вътев и Ясен Вучков. От 2014 г. председател на клуба е Весела Бубова.

Деятели на спелеологията и пещерното дело

Ангелина Петкова

(1941 г. – 2009 г.)

Ангелина Петкова Петкова (Гинчето) е родена в София през 1941 г. В края на 50-те започва да се занимава с алпинизъм в клуб „Динамо“ – София. Катерейки по лакатнишките скали проявява интерес и към тамошните пещери и основно към Темната дупка. При едно проникване в нея се запознава с П. Транеев, който я приобщава към групата пещерняци, гравитиращи около него. След това, интересите на Гинчето към пещерите се задълбочават.

Междувременно тя завършва Централната алпийска школа и става член на алпийския клуб при туристическо дружество „Еделвайс“ – София. На 13.12.1961 г. А. Петкова е сред учредителите на пещерния клуб към дружеството и е избрана за негов първи секретар – функция, която изпълнява до 1965 г. До тогава тя участва активно в изграждането, утвърждаването и експедиционната дейност на клуба. Заедно с колегите си проучва пещери по поречието на р. Нишава, селата Лик, Типченица и Липница, участва в проучването на пещерата Парниците, край с. Бежаново.

През 1964 г. придобива спортно-педагогическото звание „Младши инструктор по пещерно дело“. През следващата година се премества в пещерния клуб при туристическо дружество „Черни връх“ – София. Веднага след това се включва в провеждането на клубните курсове за подготовка на пещерняци и бива избрана за член на клубното ръководство.

В края на 60-те години А. Петкова е избрана за председател на Секция по пещерно дело при Градския съвет на БТС – София и е такава до 1974 г. През същата година е избрана за председател на пещерен клуб „Черни връх“ и ръководи цялостната му дейност до 1983 г.

Междувременно А. Петкова участва в редица клубни, градски и национални изследователски експедиции у нас, а и извън страната. Най – престижната проява в това отношение е участието и в градската експедиция за проучване на пещерата Голубие озера (Озерная) през 1971 г.

Тя е удостоена последователно със званията инструктор и старши инструктор по пещерно дело. Освен дейността си като пещерняк изследовател, педагог и ръководител, изчертава върху паус стотици карти на проучените от българските пещерняци пещери.

Нейният най-голям принос в това отношение бе изчертаването на картите в английския и българският варианти на книгата „Пещери и пещерно дело в България“. Публикации за своите пещерни похождения има във вестник „Ехо“, сп. „Турист“ и други периодични издания. За целокупната си дейност Гинчето бе удостоена с всички възможни награди на БФСп и БТС. Напусна ни на 31 януари 2009 г.

Димитър Иланджиев

(1932 г.)

Димитър Веселинов Иланджиев е роден на 11 декември 1932 г. във В. Търново. Започва заниманията си по пещерно дело през 1956 г. През 1960 година става член – основател и първи председател на пещерния клуб при Туристическо дружество „Черни връх“ – София. 
Същевременно той вече е направил няколко съществени пещерни открития, а именно: заедно с Хр. Младенов открива и прави първи проучвания на пещерата Понора, с. Чирен до около 1700 м (1960 г.).

През 1960 г. той открива и пещерната „красавица“ Змейова дупка, Врачанска планина; Малката и Голямата Балабанова край Комщица. В последната прониква 260 м. През 1961 г.

Д. Иланджиев завършва националния курс за водачи, прониквачи и картировачи. Две години по-късно (1963 г.), участва в учредяването на пещерния клуб при туристическо дружество „Ив. Вазов“ и е избран в неговото ръководство като завеждащ учебно-спортната работа. Като такъв провежда няколко курса за подготовка на начинаещи пещерняци. 
През 1964 г. с пещерняците от клуба проучват пропастта Яме 1 край с. Търговище и обявява, че в нея е достигнато до дълбочина -307 м. – факт, не потвърден и досега. 
Същата година, под негово ръководство, клуба провежда експедиция в района на с. Комщица. В рамките на експедицията се прави карта на пещерата Шамак (Червената локва).

Благова яма край Етрополе е поредното голямо откритие на Д. Иланджиев, успоредно с него, той успява да се спусне до -55 м в нея. В последствие (1965 г.), заедно с други членове на клуба, открива 430 м нови части в пещерата Понора. Датата на неговата кончина остана неизвестна, но името му ще остане в паметта ни като един от най- изявените откриватели от периода на възраждането на пещерното дело у нас.

Петър Петров

(1948 г. – 1999 г.)

Петър Евтимов Петров (Пумата) е роден на 18 юни 1948 г. в София.

Завършва висшето си образование със специалност „геология“ в СУ „Кл. Охридски“. Заедно с това, през 1971 г., взима с отличие изпита си за „Пещерняк“ в пещерния клуб при Туристическо дружество „Черни връх“ – София и става негов член. 
Още през следващата година взима участие в националната експедиция „Понора’1972“, където се включва в проучването и картирането на едноименната пещера край с. Чирен.

През 1973 г. успешно завършва курс за Младши инструктори по пещерно дело. Като младши инструктор и геолог се включва активно в обучението на начинаещи в клуба и участва в експедиционната му дейност. Поради добрата си подготовка намира място в състава на националната експедиция „Снежна“ в Полша през 1973 година.

По-късно (1975 г.) съставя точна карта на Партизанската пропаст и подробно геоморфологично описание на обекта, през същата година заедно с Н. Гладнишки, В. Балевски и Тр. Даалиев взима участие в картировката на Птичата дупка, Троянски Балкан, както и прецизната картировка на Дяволското гърло.

За приноси към развитието на спелеологията в България през 1976 г. е удостоен със званието „Старши инструктор по пещерно дело“ и награден със значката „Сребърен прилеп“.

Заедно с В. Недков, през 1977 г. преминават първия сифон на пропастната пещера Каците и я продължават.

В следващия период П. Петров отдаде много сили, за да продължи започнатото от П. Трантеев теодолитно заснемане на Темната дупка, Лакатник. В изпълнението на тази задача, бе достигнато до участък „Трапезарията“ в Темната дупка.

За съжаление, поради имиграцията му във Франция, работата остана незавършена и материалите бяха изгубени безвъзвратно.

П. Петров почина в Париж през 1999 г.