Страхове
На кого са нужни самохвати без зъби,
Мека седалка бедрата да ръби.
На кого е нужна карбидка без дюза,
В мрак да се лута с окаляна блуза.
Страхове… гонят ме през тъмни каскади,
А тесняци раздират, без пощада,
Телата ни млади… ееееe…
Тази дупка е гаден отвес със пандюли,
Камък прелитащ ушите ми брули,
Челника примигва, протрита жица,
Не ми трябва огън, а малка свещица.
Страхове… гонят ме през тъмни каскади,
А тесняци раздират, без пощада,
Телата ни млади…еееее…
текст Камен Кръстев,
СПК Академик