Фолклор

Страхове

На кого са нужни самохвати без зъби, 
Мека седалка бедрата да ръби. 
На кого е нужна карбидка без дюза, 
В мрак да се лута с окаляна блуза. 

Страхове… гонят ме през тъмни каскади, 
А тесняци раздират, без пощада, 
Телата ни млади… ееееe… 

Тази дупка е гаден отвес със пандюли, 
Камък прелитащ ушите ми брули, 
Челника примигва, протрита жица, 
Не ми трябва огън, а малка свещица. 

Страхове… гонят ме през тъмни каскади, 
А тесняци раздират, без пощада, 
Телата ни млади…еееее… 

текст Камен Кръстев,
СПК Академик